Постинг
16.06.2011 06:32 -
От Егото към Сърцето I
От Егото към Сърцето I
Четири етапа в преобразуването на съзнанието
В предишните раздели описахме историческата основа на пътешествието от егоистично към сърдечно съзнание при Работниците на Светлината.
Този раздел е изцяло посветен на психологическото преобразуване. Разделихме го на четири етапа или стъпки, които за по-голяма яснота посочваме отново:
1. Чувство на неудовлетвореност от възможностите на егоистичното съзнание, търсене на „нещо друго”: началото на края.
2. Осъзнаване на привързаност към егоистичното съзнание, разпознаване и освобождаване на емоциите и мислите, които са свързани с него: средата на края.
3. Позволяване на старите, базирани на егото енергии да си отидат, отхвърляне на обвивката, проявяване на новият Аз: край на края.
4. Събуждане на сърдечното съзнание, мотивирано от любовта и свободата; помагане на другите в тяхното преобразуване.
Първи етап: Егото не удовлетворява повече
Преобразуването на егоистичното съзнание в сърдечно започва с усещането за вътрешна пустота. По-рано вещите са ангажирали изцяло вниманието ви или това, което ви е били интересно преди сега ви оставя празни и не ви вдъхновява повече. Все по-често осъзнавате, че обичайното е загубило своята привлекателност и цел.
Преди усещането на празнината съзнанието е било в лапите на страха и постоянната потребност да се доказва. Непрекъснато е имало нужда от външно одобрение, защото се е страхувало да не бъде отхвърлено и самотно. Дълбоко спотаеният страх и нуждата от външно одобрение могат да бъдат дълго време скрития мотив за много действия. Върху това е построен целият ви живот, макар и да не го осъзнавате. Възможно е да усещате смътно безпокойство или вътрешно напрежение. Но често важно събитие, такова като скъсване на отношения, смъртта на любими хора или загуба на работа, има за цел да ви покани да изследвате истински напрежението или безпокойството.
Когато в центъра на едно същество се намира егото, съзнанието и емоционалният живот се намират в спазъм. Обхванати сте от страх и постоянно се защитавате. Докато сте в егоистичния етап, винаги изпитвате недостиг на нещо голямо. Основата на вашите мисли, чувства и действия е черна дупка, празно, което никога не може да бъде запълнено достатъчно. Това е дупката на страха, място криещо се в сенките, защото го избягвате несъзнателно. Там е пусто и смътно го осъзнавате, но нямате желание да разберете причините.
На този етап взаимоотношенията с Бог или с Цялото, Което Съществува, са белязани с усещането за разделение. Дълбоко вътре в себе си се усещате самотни и отхвърлени. Усещате се като безсмислено отцепено парче, което няма цел. И ако на повърхността криете своя страх, косвено го усещате, като сянка.
Хората се ужасяват от срещата с вътрешната пустота или от пълното й осъзнаване. Ужасяват се от изследването й. Но дори и да не се срещнете с нея, тя все още е там и за да направите живота си поносим, ви се налага да разработвате „стратегия за борба”. Стратегията на егото е да мине проблема по периферията, вместо да навлезе в центъра. Егото се стреми да реши проблема като насочи вниманието навън. Опитва се да облекчи болката с подхранване с външни енергии. Ето особено любимите: признание, власт, възхищение, внимание и т.н. Точно по този начин егото намира отговор на дълбокия стремеж за единство, безопасност и любов на душата.
Сам по себе си такъв стремеж е напълно обоснован и искрен. Това е зова на Бога. Вашата природа ви зове. Вие сте Бог! Бог е единство, безопасност и любов. Всеки човек се стреми към безусловна любов и приемането на енергията, която наричате Бог. В действителност това е стремеж към пълно осъзнаване, следователно, към божественото Аз. Божествеността е навлизане в безусловната любов. Единственият начин да бъде намерена е да се премине през страха и обкръжаващата го тъмнина. А това се прави с вътрешен завой, вместо с външен. Съзнанието ви може да бъде използвано като светлината, която прогонва тъмнината. Съзнанието е светлина. На него не му е нужно да се бори с тъмнината; тя се разтваря само от присъствието му. Чудесата се случват тогава, когато съзнанието се обръща навътре.
Обаче егото продължава да действа по противоположния начин. То отбелязва нуждата от любов и безопасност, но се стреми да намери отговора без да се срещне с вътрешната тъмнина и страха. За постигането на своята цел прибягва към „трик”; преобразува потребността от любов в потребност от одобрение и признание от другите хора. Превръща потребността от единство и хармония в потребност от превъзходство и от необходимост да бъдеш по-добър от другите. Щом започнете да мислите, че за да бъдеш любим, трябва да се възхищават от вашите постижения, повече не ви е нужно да търсите любовта вътре в себе си - просто сте принудени усилено да се трудите! По този начин егото се опитва да запази запушалката на бутилката със страха.
Изначалният стремеж към любов и щастие се изкривява и превръща в желание за признание. Постоянно търсите външна оценка, която ви дава временно увереност. В действителност съзнанието ви е фокусирано върху външния свят.
Разчитате на чуждите преценки и сте много обезпокоени от мнението им за вас. За вас са много важни, защото от това зависи собствената ви самооценка. В действителност, усещането ви за собствената ви ценност става все по-ниско и по-ниско, понеже предоставяте своето могъщество на външни сили, които ви преценяват по външното ви поведение, а не какви сте в действителност.
Между другото, усещането на дълбоко затаената самота и отделеност не изчезва. Напротив, усилва се, защото отказвате да му обърнете внимание. Това, на което не обръщате внимание, става вашата „тъмна страна”. Страхът, гневът и негативизмът могат да се „разхождат” във вас и да ви влияят, като усилват нежеланието ви да надникнете навътре.
Егото може да бъде много упорито, подтискайки конкретни състояния, интуицията и чувствата; то не се предава лесно.
Това, което възприемате като зло във вашия свят, е винаги следствие вкопчването в личната власт. Не искате да прекратите контрола и да приемете вътрешния страх и тъмнина.
Първата крачка към просветлението е да отстъпите пред това „което е”. Просветление означава, да позволите на всички свои аспекти да застанат под светлината на съзнанието ви. Просветление не означава, че напълно осъзнавате всичко, което е във вас, а че имате желание да се срещнете с всеки свой недостатък.
Просветлението се сравнява с любовта. А любовта означава да се приемете такива, каквито сте.
Вътрешната тъмнина, чувството за отделеност в дълбините на душата, от което с страхувате толкова много, са временни. Егоистичният етап е само една крачка в развитието и разкриването на съзнанието. През този етап се прави първия пробив в посока към индивидуалното божествено съзнание.
Раждането на индивидуалното съзнание, раждането като „отделна душа” става едновременно с усещането за изоставеност, отделяне от Майката/Баща. Във физическия ви свят това е сравнимо с травмата на раждането. В утробата на майка си детето се чувства в единство с майката. Раждайки се, става самостоятелна единица.
Заради родовата травма – сега говорим за раждането на душата – душата носи в себе си усещането за отделеност; принудена е да се раздели с всичко, което е приемала на вяра.
Новородената душа се стреми да се завърне към полубезсъзнателното състояние на единство, от което е излязла и смята за свой Дом. Поради невъзможността, изпитва огромен страх, отчаяние и съмнение. Постепенно вътрешната болка и загубата на ориентация създават хранителна среда за завземане на властта от егото. Душата се сблъсква със страха и болката, а егото обещава решение. То подържа перспективата на властта и контрола в съзнанието на душата. Душата, замаяна от безсилието и загубата се предава и приема управлението на егото.
Егото е част от душата, ориентирана към материалния, външен свят. В действителност егото е инструмент на душата, чрез който се проявява като физическо същество във времето и пространството. То придава фокус на съзнанието. Егото прави съзнанието ограничено в замяна на безкрайното, „тук и сега” вместо „винаги и навсякъде”. Привежда вътрешните импулси в конкретна материална форма. Егото е тази част от вас, която свързва като мост нематериалната (духовната) и физическата ви част.
За душата като нематериална, духовна същност, е абсолютно неестествено да бъде фиксирана във времето и пространството. Душата е независима от всяка (материална) форма. Когато сънувате, че летите, вие общувате с независимата и свободна ваша част. От друга страна, егото е свързано и фиксирано. То позволява функционирането във физическата реалност. Като такава връзка, играе важна роля, която няма нищо общо с „доброто и злото”. Когато действа в балансирана ситуация е неутрален и нужен инструмент на душата, който обитава на Земята във физическото тяло.
Обаче, когато вместо да служи като инструмент, започва да управлява съзнанието на душата – тя излиза от равновесие. Когато егото командва душата (характерно за егоистичното съзнание), то престава просто служи за проводник на вътрешните душевни импулси към материалното тяло, а ги контролира и отсява. Т.е. предава изкривен образ на реалността. Небалансираното его винаги се стреми към власт и контрол и през тази призма ще интерпретира всички факти или като позитивни, или като негативни.
Настоятелно препоръчваме: в ежедневния живот проследявайте действията, които са мотивирани от желанието за власт и контрол. Опитайте се да отбележите, колко често се опитвате да подчинявате нещата или хората на своята воля, дори това да се прави с благородна цел. Колко често сте подтиснати, ако нещо не е станало както искате?
Цената, която плащате, за да държите всичко „под контрол” е напрегнатото и ограничено отношение към живота.
Когато се осмелите да живеете според вътрешното вдъхновение и да правите само това, което ви носи радост, в живота ви се създава естествен и интензивен ред. Чувствате се отпуснати и за щастие, не ви се налага да плувате срещу течението. Това е живот без страх; живот изпълнен с доверие към даровете на самия живот. Можете ли да го направите?
За младата душа попадането в капана на егоистичното съзнание е почти неизбежно. Егото предлага начини за решаване на проблемите (страха или усещането за самота); то пренасочва вниманието от „това, което е вътре”, към това „което може да се получи от външния свят”. Това не е истинско решение на проблема, макар и да дава временно облекчение. Властта и контролът над обкръжаващите може да дадат временно удовлетворение или „разтоварване”. Това е краткотрайно усещане, че сте любими, че ви се възхищават и уважават. За известно време това дори заглушава болката. Но това усещане е временно и отново трябва да се стараете да сте още по-добри, по-приятни и полезни.
Моля ви, разберете: под егидата на егото можете да бъдете приятни и отблъскващи, да давате и вземате, да доминирате и да се подчинявате. Но всичко, което давате и ви се струва, че е безкористно – е подсъзнателна молба за внимание, любов и признателност от страна на този, на когото давате. Грижейки се и давайки постоянно, просто прикривате от себе си това непризнато свое желание. Затова, за да разберете, какво е доминиране на егото, съвсем не трябва да си мислите за такива тирани като Хитлер и Садам Хюсеин. Всичко е много по-просто – наблюдавайте всекидневния си живот. Доминирането на егото можете да разпознаете по нуждата от контрол. Например, ако искате определени хора да се държат по някакъв определен начин. За да се случи това, използвате определени прийоми на поведение. Например, отстъпчиви сте, приятни и опитвате да не нараните нечии чувства. Зад такова поведение се крие желанието за контрол. „Няма да се обявя против, защото искам да ме обичаш”. Такава линия на поведение се базира на страха. Страхът, че сте зависими от някого, страхът да не бъдете отблъснати и да останете самотни. Това, което си мислите, че е приятно и забележително, в действителност е форма на самопожертване. Това е егото в действие.
Докато егото управлява душата ви, за да се чувствате добре, ще ви е нужна енергията на другите. Струва ви се, че заслужавате вниманието на другите или на някаква външна власт. Обаче обкръжаващият ви свят не е фиксиран и е нестабилен. Не можете да разчитате на постоянната вярност на тези, на които разчитате, независимо дали е съпруг, началник или родител. Ето защо ви се налага да работите „постоянно”, винаги да бъдете нащрек, за да получите „порция одобрение”. Това обяснява, защо през егоистичния етап, умът е постоянно възбуден и нервничи.
Егото не може да гарантира истинска любов и самооценка. Решението на проблема със самотата, което предлага, в действителност е бездънен кладенец. Истинската мисия на младата душа е самата тя да стане загубения родител.
Моля ви, разберете: структурата на земния живот означава раждането на безпомощно дете и израстването му до възрастен, означава, че точно това е нужно да се прави. Колко често ключът за истинското щастие е да станеш сам за себе си баща и майка и да си подариш любов и разбиране, които не намирате в другите. На по-широко, метафизично ниво: разберете, вие сте Бог, а не една от неговите малки загубени овчици. Именно това осъзнаване ще ви върне у Дома. Ще ви върне в сърцевината на това, което сте – любов и божествено могъщество.
Краят на егоистичния етап се характеризира с това, че душата започва да осъзнава, че някои неща се повтарят отново и отново, като един и същ цикъл от мисли и действия. Егото губи властта си тогава, когато душата се умори и износи от постоянната борба за илюзорно съкровище. Тя започва да подозира, че обещаните игри са лъжливи, и че няма какво да спечели. Когато се умори да опитва, да доминира над всичко, постепенно позволява на контрола да си иде.
Доколкото сега за контрол и поведение се изразходва много по-малко енергия, освобождава се енергийно пространство, позволяващо нов, друг вид опит.
Отначало, навлизайки в този етап, можете да усещате в себе си голяма умора и вътрешно опустошение. Това, което по-рано се е оказвало важно, сега изглежда напълно безсмислено. Също така, без видими причини, на повърхността излизат страхове. Това може да е страх от смъртта или загуба на близките. Може да има гняв от ситуация на работата или в брака. Всичко, което е изглеждало очевидно, сега предизвиква съмнение.
Накрая идва това, което се опитва да предотврати егоистичното съзнание.
Запушалката на бутилката изхвръква и изригват всички неконтролирани емоции и страхове, навлизайки в съзнанието и посявайки семената на съмнението и смущението. До този момент основно сте функционирали на автопилот. Много основни мисли и чувства са се формирали автоматично; приемали сте ги без въпроси. Това е осигурявало на съзнанието единство и стабилност. Обаче, когато съзнанието расте и се разширява, личността се раздвоява. Едната част се опитва да запази старото, другата се съмнява и се наранява с такива неудобни чувства като гняв, страх и съмнение.
Затова разширението на съзнанието, което става в края на егоистичния етап, често се възприема като развалящ удоволствието неканен гост, нарушаващ играта. Новото съзнание подлага на съмнение всичко, което по-рано е изглеждало очевидно и събужда емоции, с които не знаете как да се справите. Когато започнете да се съмнявате в основните мисли и действия на егоистичното съзнание, в съзнанието ви навлиза другото ви аз. Това е вашата част, която търси истината, а не властта.
Да живееш под диктата на егото е много подтискащо. Служите на малък, пълен със страхове диктатор, чиято цел е да властва и контролира, не толкова над обкръжението, колкото над вас. Той ограничава спонтанния поток от мисли и интуиция. Егото съвсем не обича спонтанността. То се изолира от свободно изразяваните чувства, защото чувствата и емоциите са неконтролируеми, което е опасно за него. Егото работи зад маски.
Ако егото диктува „бъди приятен и внимателен, за да завоюваш симпатиите на хората”, вие системно ще подтискате чувството на недоволство и гняв. Щом започвате да се съмнявате в жизнеността на тази диктатура, подтиснатите емоции избиват навън. Чувствата не се управляват с подтискане. Колкото повече ги подтискате, толкова по-жизнени стават и набират сила.
Щом душата започне да усеща пустота и съмнение, които са характерни за края на егото, е възможна среща с всички чувства и емоции, които са спотаени в тъмнината. Заключените емоции и чувства са врата към голямото Аз. Изследвайки това, което чувствате действително, вместо това, което предполагате, че трябва да чувствате, възстановявате спонтанността и честността – тази част от себе си, която се нарича „вътрешно дете”. Контактът с истинските чувства и емоции ви насочва по пътя към освобождението. И започва преобразуването в съзнание основано на сърцето.
Христос говори чрез Памела Крибе
Христос говори чрез Памела Крибе
Няма коментари
